Един от способите за погасяване на публичните вземания е по давност (чл.168, т.3 ДОПК). С изтичането на определен в закон давностен срок се погасява правото да се предяви иск и да се събере по принудителен ред дължимото. Това е правната последица, в случай че държавните или общински органи не са използвали активно възможностите си да удовлетворят своята претенция и са бездействали в продължение на нормативно определен период. В същото време се запазва възможността задължението да бъде доброволно изпълнено от длъжника, като в тази хипотеза то не подлежи на възстановяване, макар и отписано по давност (чл.174 ДОПК), т.е самият дълг продължава да съществува, макар и да не може да се иска изпълнението му. Запазва се и възможността за прихващане, в случаите когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност (чл.128, ал.1 и чл.170, ал.3 ДОПК).
Правилата за погасителната давност са приложими за всички публични вземания по чл.162 ДОПК, като те могат да бъдат държавни, общински, на бюджета на Европейския съюз и на държави членки на Европейския съюз.